УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ...

КАК ДА ПРЕДПАЗИМ ДЕЦАТА СИ?

СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

                                             Скъпи родители,

1. Помогнете на вашето дете да опознае района,  в който живее и учи.

2. Възпитавайте детето да бъде смело, но предпазливо. Не насаждайте страх в детето. Страхливите деца са по-уязвими.

3. Научете детето да разпознава и се доверява на служителите на реда.

4. Опознайте приятелите на вашето дете. Спечелете тяхното доверие, за да сте добре информирани за детето си и неговите контакти.

5. Изисквайте адресите и телефоните на приятелите на вашето дете. Запознайте се с техните родители и средата, в която живеят. Бъдете особено предпазливи към новите запознанства.

6. Намирайте време за разговор с вашето дете. Въоръжете се с търпение да го изслушате. Вникнете в неговите проблеми и контакти. Отнасяйте се с уважение и доверие към детето си. Уважавайте неговите мнения и решения.

7. Ако оставяте детето само в къщи, търсете помощта на близки и познати,  които да го проверяват и наглеждат.

8. Обяснете на детето, че е опaсно да остава на улицата след здрачаване.

9. Бъдете бдителни, когато някои хора, дори семейни познати, проявяват особено внимание към детето ви, или се усамотяват с него. Открийте мотивите на тези хора.

10. Бъдете бдителни за пари и други подаръци, които детето получава. Разберете кой и с какви подбуди ги дава на детето.

11. Когато детето ви системно и продължително се застоява в нечие жилище, проверете с кого и защо го прави.

12. Не оставяйте детето си без надзор в дните на национални, църковни или други празници. Практиката показва, че на празници опасността от отвличане и похищение на децата е особено голяма.

КАК ДА ПОСТЪПИМ: 

І. КОГАТО ДЕТЕТО Е СТАНАЛО ЖЕРТВА НА НАСИЛИЕ

1.  Незабавно подложете детето на медицински преглед. Изискайте документиране на състоянието му и последиците от насилието в съдебна медецина. След това се консултирайте с психолог.

2.  Незабавно уведомете полицията за случилото се. Дайте информация за лицето, което е извършило насилието или е предполагаемият извършител.

3. Потърсете адвокат и преследвайте съдебно извършителя. Така със сигурност ще предпазите и други деца от насилие.

4. Бъдете внимателни и толерантни с детето. Бъдете дискретни. Споделяйте само с лекарите, адвоката, полицията и съда. От вашето поведение и грижа зависи психологическото възстановяване на детето.

5. Не изпитвайте срам от това, което детето ви е приживяло. Не му внушавайте, че и то трябва да се срамува. Отнасяйте се по същия начин и към чуждото насилено дете. Наранените деца трябва да бъдат приобщени. Не ги сочете с пръст. Те се нуждаят от внимание и обич.

ІІ. ЗА ДА СМЕ ПОДГОТВЕНИ

1. За издирването на изчезналото дете са необходими портретни снимки. Подновявайте ежегодно портретните снимки на детето.

2. Запишете и запомнете кръвната група на детето.

3. Пазете на надежно място кичур коса от детето за евинтуален ДНК анализ.

4. Фотографирайте и документирайте всички особени родови и придобити белези от наранявания или извършени операции. Запишете всички физиологични особености на детето за нуждите на неговото индентифициране.

5. Препоръчително е цялата информация да съхраните на сигурно място.

ІІІ. АКО ДЕТЕТО ВИ ИЗЧЕЗНЕ

1. Веднага подайте молба за издирване в полицията. Настоявайте за спешни издирвателни действия. Ако такива не последват, обърнете се към прокурор.

2. Потърсете съвет на адвокат.

3. Съгласувайте с органите по издирването контактите си с пресата и електронните медии.

4. Не се доверявайте на ясновидци и врачки – до сега няма открито от тях дете. Техните предсказания нямат доказателствена стойност.

5. Опаковайте в найлонов плик всички дрешки, чорапи, обувки и други предмети, с които детето е било в контакт през последните дни. Това ще помогне на издирването.

ЗА ДА НЕ Е БЕЗПОМОЩНО ОТВЛЕЧЕНОТО ЗАД ГРАНИЦА ДЕТЕ,  ПОМОГНЕТЕ МУ ОТ РАННА ВЪЗРАСТ:

1. Да научи наизуст името на родината си и нейната столица, името на селището, в което живее, домашния си адрес и телефон.

2. Да търси настоятелно помощ униформени лица, независимо, че говорят на чужд език.

3. Да знае, че в другите държави има българско посолство, където може да потърси помощ и закрила.

4. Да не вярва на похитителите или евентуални осиновители, че неговите родители са го изоставили, че са го продали, или че вече не са живи.

5. Да знае, че където и да попадне, родителите му няма да престанат да го търсят. Че каквито и страдания да преживее,  родителите му ще го разберат и приемат с радост и обич.